This character series is dedicated to stray dogs and their unique stories.
Its sad that some of them remain unknown forever. But together with Petya Kokudeva and Marina Demircheva, we managed to interview some of the characters in order to investigate their little stories!

Тази серия от персонажи е посветена на уличните кучета и техните знайни и незнайни истории. Тъжно е, че много от преживяванията им изчезват във врремето без да бъдат разказани. Само че, ние с Петя Кокудева и Маринаа Демирчева, успяхме да интервюираме някой представители на вида Бездомен четириног, с цел проучване разбира се, и записахме техните кратки истории!

Hello, Romeo here. I was named Romeo because I used to howl in the garden, right underneath my owner’s window.  As I was singing one night she got angry and kicked me out. Said she wasn’t able to sleep because of me. I spent the night on the streets of our village and in the morning I found my way to the highway.  I was starting to get dizzy from hunger when a car stopped! A buxom lady came out and took me in her car. I have been living with her in the city ever since. My new owner turned out to be an opera singer! The whole building shakes when she opens her mouth. Lately, I really enjoy peace and quiet. I even chew on her dress to stop her from howling. O, I forgot to tell you, my new owner’s name is Juliet.

Здрасти, аз съм Ромео. Кръстиха ме така, защото много обичах да вия в двора, точно под балкона на стопанката. Една нощ, докато си пеех, тя се ядоса и ме изхвърли. Не можела да спи от мен. Прекарах нощта из сокаците на селото, а на сутринта се озовах на магистралата. Вече виждах звездички от глад, когато една кола взе че спря! Отвътре излезе едрогърдеста госпожа и ме мушна в колата. Оттогава живея в града при нея. Новата ми стопанка се оказа оперна певица! Целият блок се тресе, като отвори уста. Сега обичам да е тихо и даже понякога й ръфам роклята, като почне да вие. О, и забравих да ти кажа: стопанката се казва Жулиета Ангелова!

They call me Ragdog. The funny thing is I grew up on a street lined with antique shops. Which is why I am not at all picky when it comes to fresh bones or bread, I don’t mind them being old, but please don’t feed me antiques! All my life I have dreamed of being a dog detective I have been on the chase … of my tail for days. If I catch it I will feel like a true private eye. If I ever get a business card it will read Ragdog, detective and an antique (I am getting kind of old). 

Викат ми ВехтоШаро. Смешното е, че от бебе ми казват така, щото съм роден на уличка с антикварни магазини. Сигурно затова не държа на пресни кокали и днешен хляб, бива и да са стари, само не антични, моля! Цял живот мечтая да стана куче-детектив, затова по цял ден си гоня опашката, сякаш е някой престъпник. А когато я хвана, се чувствам като Хорейшо! Ако някой ден си имам визитка, на нея ще пиша: ВехтоШаро, дедектив (защото вече съм си дядо).

Cats in the hood call me Churchill-funny-bones. Because of my witty, wisecracking nature. I love making them laugh. There is little else to do when you are homeless, but to read books thrown near the trash bins. Once, I found the biography of Thomas Jefferson, author of the Declaration of independence. Only then did it come to me, I am not homeless, but independent!

Котките в махалата ми викат Чърчил-Носът-Сбърчил. Щото много обичам да остроумнича и да ги разсмивам. То като си бездомен, какво да правиш, освен да четеш книги, хвърлени край кофите. Веднъж намерих биография на президента Томас Джаферсън, дето измислил декларацията за независимостта. И тогава ми просветна, че не съм бездомен, аз съм независим!

My name is Peeper, that’s how the children in the neighborhood call me. I think it might be on account of my eyes. I am always the one who happens to gobble some crazy stuff from the garbage without properly sniffing what it is. Sometimes it is a hot pepper, or some bitter coffee. In such moments my eyes cross! Yesterday, I quickly guzzled some absinthe which made my whiskers curl. All this makes me dance without planning to – last week I chewed half a lemon and leapt into a distressed flamenco which made the children’s bellies hurt form laughter.

Казвам се Зъркел – така ми викат децата от квартала. Мисля, че е заради погледа ми. Все на мене се случва да омета някоя щуротия от кошовете, без да подуша добре какво е. Я ще е стара люта чушка, я горчиво кафе. В такива моменти очите ми се събират! Вчера в бързината излочих малко мастика и направо мустаците ми се накъдриха. Но пък така понякога танцувам, дори без да ща – преди седмица сдъвках половин лимон и такова отчаяно фламенко му ударих, че децата се спукаха от смях.

Ever since I was a puppy I started hanging around the nice old ladies on our street. They always say “Have some bread, grandpuppy!”or “I have some bones for you, grandpuppy!”. That’s how I got the name – Grandpuppy. In return I help them with the traffic lights – I cross the street with them and start barking if some driver shouts at them for being too slow. It is nice being an old ladies ‘dog – I can bark as much as I want to, their hearing is too bad to notice.

От малък съм свикнал да въртя опашка край сладките баби на улицата. А те все ми казват: “Ето ти хлебец, бабиното” или “Хапни си кокали, бабиното”. Така ми излезе име – Бабиното. Аз пък им помагам на светофара – пресичам с тях и лая като луд, ако някой шофьор им се разкрещи да бързат. Приятно е да си бабино куче, защото можеш да лаеш до насита – бабичките са малко глухи и хич не ме мъмрят.

My previous owners got me in order to guard their yard. They called me Villainess, the sign at the gate said “Beware of bad dog”. But I am not fit to be a bad dog? Even cats laughed at me when I growled, which is why my owners got rid of me. On the very first day I happened upon an amazing adventure. I overturned a tin of pink paint and rolled around in it. Now, wherever I go everyone points in delight. Who has had the chance to meet a pink Villainess!

Бившите ми стопани ме бяха взели, за да пазя двора. Наричаха ме Злодейка, а на портата висеше надпис: Зло куче. Но каква злодейка съм аз!? Когато ръмжа, даже котките ми се смеят. Затова стопаните ме зарязаха. Още първия ден без дом се случи страхотно приключение. Обърнах кофа с розова боя пред една ограда и се овъргалях. Откъдето и да мина сега, всички ме сочат възхитено с пръст и се дивят. Та кой е вижал розова Злодейка!

When I became homeless I thought life is a catastrophe. Turns out when left to his own devices a handsome fellow like me has an amazing opportunity – to have multiple love affairs! Today I am with the curly, long-eared beauty; tomorrow I am wooing the young dachshundess from the high-rise, then I run after the depressed Bolognese dog, then I sniff under the tail of a random golden retriever. It is no coincidence they call me Barkomo Casanova.

След като останах без дом, си мислех, че животът е катастрофа. Само че навън красавец като мен има една удивителна възможност. Мога да въртя нова любов всеки ден! Днес съм с рошавата хубавица с дългите уши, утре ухажвам младата дакелка от панелката, после тичам след депресираната булонка, после душа под опашката на случайно преминаваща голдънка … Джаф, джаф, неслучайно ми казват Джафкомо Казанова!

Fleabag speaking. I always had a lot of fleas, but this is because having someone to constantly tickle you and make you laugh is actually quite nice. They also keep me company – fleas tell the best jokes. When I am feeling blue, or ashamed to be so tiny, the fleas tell me the following dog joke:

– What breed is your dog, sir? It is very handsome!
– It is a police dog.
– Isn’t he too small to be a police dog?
– He is small by design. He works for the secret police.

Говори Бълхаров. Винаги съм имал много бълхи, но това е защото е добре да има кой да те гъделичка и да те разсмива. Освен това с тях си правим компания – големи майтапчии са. Ако ми е криво например и се срамувам, че съм толкова дребничък, бълхите ми разправят кучешки вицове като този:

– Каква порода е кучето ви, господине?
– Много е красиво!
– Полицейско куче е.
– Толкова дребно?
– Така трябва – то е от тайната полиция.

Hello, I am Columbus. I named myself Christopher Columbus, because I dream of finding new worlds. I learn different languages In order to be able to communicate with dogs from faraway lands. For instance, in English”bau-bau”is “”woof-woof”, in Japanese one should bark “wan-wan”. In Israel dogs bark “hav-hav”(like our Bulgarian “aff-aff”) and in Finnish “rauf-rauf”. In Korean they also say: mung-mung! I disagree with the label “homeless”, I am an adventurer! (It is “hong-hong” in Taiwanese).

Ехоо, аз съм Колумбо. Сам се кръстих така – на Христофор Колумб, защото все си мечтая да откривам нови светове. Уча различни езици, за да знам как говорят кучетата в далечни страни. На английски например бау-бау е woof-woof, а на японски wan-wan. В Израел кучетата джафкат с hav-hav (нещо като нашето аф-аф), а на финландски: rauf-rauf. На корейски пък казват: mung-mung! Не съм съгласен да ме наричат бездомник – аз съм просто пътешественик. (Hong-hong, така пък е на тайландски!)